vega666 (Младен Мисана)
1673 14311
22 мая 2022 г., 23:11  

Мълчи ми се 

  Поэзия
1135 16 13

Научих се да се сражавам
за крехката си първосъщност.
Конвой от мигове в шинели 
отвежда бързо към несбъднатото.

Небето спуска звездна котва
над тишина и морави олтари.
Слепеят днес очите от умората
и припознават се в далечни гари.

На Онзи - Закъснелия, ще кажа:
Ела най-сетне - даже и невидим.
Да помълчиме с тебе необлажени,
кадени в транс с тамян и смугъл дим...

Мълчи ми се, мълчи ми се безкрайно
и искам само в пост да съзерцавам
божествените пътища потайни
отвеждащи до пълната забрава.

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Особено последният стих!Нямам думи да го определя - страшен,разкошен ,обръща сърцето, с една дума -любим!
  • Точно на празника бях в болницата и съм пропуснала прекрасното ти стихотворение, Младене. Но днес го прочетох с удоволствие, приятелю! След такава поезия усещам как в мен "Небето спуска звездна котва"!!! Бъди!
  • Честит празник, Мраден. Много правилно си казал - нека търсим единението. Защото -
    "и ний сме дали нещо на светът
    и на вси Словене книга да четът"
  • Благодаря, Младен!
    Ако има нещо, което да ни обединява,това е азбуката и словото!
    Честит празник!
  • Сърдечно ви благодаря за прекрасните коментари, за високата оценка и за Любими, колеги по перо и приятели! Да ви е честит един от най-светлите празници - 24 май, благодарение на който пребъдва все още българското слово!
    И нека търсим единението, а не разделението, за да не бъдем погубени. Амин!
  • Мълчанието понякога говори повече от безсилието на думите...
    Поздравления, Младен!
  • Хубаво стихотворение. Наскоро се сетих за стиха "Не пей ми се" на Петко Славейков. И аз се чувствам така - не пей ми се, мълчи ми се.
    "Като няма в труд поету награда,
    чезне песен, фантазия отпада."
  • Понякога с мълчание казваме всичко! Прекрасен и мъдър стих с послания! Браво!
  • Харесва ми посланието ти, Младен. Последния куплет е много силен. И цялата образност на стиха е впечатляваща!
  • О, колко си прав - цял живот се сражаваме, а ако, уморени, спрем и се огледаме, се виждаме заобиколени от безброй вятърни мелници. И тогава ни се иска само да мълчим. Така добре улавяш пулса на живота.
  • Умно...
    А на мен ми се и мълчи, и не ми се слуша, че и не ми се гледа...
  • Хубаво е! Поздравления!
  • Много хубаво и тъжно стихотворение, усещам тъга и някакво безразличие към света в който душата се чувства уморена, за да търси тишината на вечността!
    Понякога има такива моменти, в коите с мълчание се постига покой!
    Младен, пожелавам ти, бързо да излезеш от това мълчаливо състояние! Поздравявам те, за таланта ти, за красивото ти творчество, бъди благословен!
Предложения
: ??:??