Мълчи ми се
Научих се да се сражавам
за крехката си първосъщност.
Конвой от мигове в шинели
отвежда бързо към несбъднатото.
Небето спуска звездна котва
над тишина и морави олтари.
Слепеят днес очите от умората
и припознават се в далечни гари.
На Онзи - Закъснелия, ще кажа:
Ела най-сетне - даже и невидим.
Да помълчиме с тебе необлажени,
кадени в транс с тамян и смугъл дим...
Мълчи ми се, мълчи ми се безкрайно
и искам само в пост да съзерцавам
божествените пътища потайни
отвеждащи до пълната забрава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
