Научих се да се сражавам
за крехката си първосъщност.
Конвой от мигове в шинели
отвежда бързо към несбъднатото.
Небето спуска звездна котва
над тишина и морави олтари.
Слепеят днес очите от умората
и припознават се в далечни гари.
На Онзи - Закъснелия, ще кажа:
Ела най-сетне - даже и невидим.
Да помълчиме с тебе необлажени,
кадени в транс с тамян и смугъл дим... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up