Мълнии
Гласуваш ми доверие, така ли?
Приписваш ми възвишеност и чувства?
Уби ги още в онзи миг, когато
с поредното си тръгване пропусна
да ме попиташ как съм и какво ли
ще правя за нататъка в живота,
ще стигне ли дъхът ми да изкачвам,
а после да се спусна и надолу.
Уверен си, че се разкайвам, тъй ли?
Вината си накъсах на хартийки,
които сдъвках, глътнах и забравих;
от някои направих и фунийки.
А ти в туй време бе далече. Успя ли
по твойте думи “да намериш себе си”?
Изгубването струва си, навярно.
Пристигаш? Чист си? Мен не ще намериш.
Ала нали жена съм - съжалявам
дори за тези мълнии в момента.
Двустранно е, това си го признавам,
мълчанието, както и доверието.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
