Мълнии

5 мар. 2010 г., 19:45

Поэзия » Другая

472 0 4

Гласуваш ми доверие, така ли?
Приписваш ми възвишеност и чувства?
Уби ги още в онзи миг, когато
с поредното си тръгване пропусна

да ме попиташ как съм и какво ли
ще правя за нататъка в живота,
ще стигне ли дъхът ми да изкачвам,
а после да се спусна и надолу.

Уверен си, че се разкайвам, тъй ли?
Вината си накъсах на хартийки,
които сдъвках, глътнах и забравих;
от някои направих и фунийки.

А ти в туй време бе далече. Успя ли
по твойте думи “да намериш себе си”?
Изгубването струва си, навярно.
Пристигаш? Чист си? Мен не ще намериш.

Ала нали жена съм - съжалявам
дори за тези мълнии в момента.
Двустранно е, това си го признавам,
мълчанието, както и доверието.

Жулли (Юлия Димитрова)

2010-03-06T23:29:57+02:00

"Вината си накъсах на хартийки,
които сдъвках, глътнах и забравих..."

Мълниеносно! Много ми хареса!
Lovewear (Пепър Формаджи)

2010-03-06T14:15:35+02:00

хубав, много!
ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-03-06T12:06:30+02:00

Много силен стих!
Поздравления, Павлина!
doreto66 (Дора Павлова)

2010-03-05T19:46:44+02:00

доволно ми е в света ти, Павлине.