Гласуваш ми доверие, така ли?
Приписваш ми възвишеност и чувства?
Уби ги още в онзи миг, когато
с поредното си тръгване пропусна
да ме попиташ как съм и какво ли
ще правя за нататъка в живота,
ще стигне ли дъхът ми да изкачвам,
а после да се спусна и надолу.
Уверен си, че се разкайвам, тъй ли?
Вината си накъсах на хартийки,
които сдъвках, глътнах и забравих;
от някои направих и фунийки. ...