2 апр. 2017 г., 19:54

Мънисто от огърлица

2K 2 2

Мънисто от една вълшебна огърлица

може би е всеки, в този свят голям

и от първия ден пази ни като орлица -

майчица една, с нестихващ плам.

 

Докато още нямаме брони и крила,

винаги сили намира да ни брани

и с мъжка твърдост в ръце като свила,

прът слага в скроени за нас капани.

 

Да отнеме болката ни, всякак се опитва

и щом с опит и грешки станем богати,

за нас пожелания нашепва в молитва -

дух да съграждаме, а не земни палати.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Найденова Все права защищены

NovelaDenarova

Произведение участвует в конкурсе:

16 место

Комментарии

Комментарии

  • Лили, Благодаря за оценката!
  • Мъдро и вярно..., много истинско!
    "Да отнеме болката ни, всякак се опитва
    и щом с опит и грешки станем богати,
    за нас пожелания нашепва в молитва -
    дух да съграждаме, а не земни палати."

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...