2 апр. 2017 г., 19:54

Мънисто от огърлица

2K 2 2

Мънисто от една вълшебна огърлица

може би е всеки, в този свят голям

и от първия ден пази ни като орлица -

майчица една, с нестихващ плам.

 

Докато още нямаме брони и крила,

винаги сили намира да ни брани

и с мъжка твърдост в ръце като свила,

прът слага в скроени за нас капани.

 

Да отнеме болката ни, всякак се опитва

и щом с опит и грешки станем богати,

за нас пожелания нашепва в молитва -

дух да съграждаме, а не земни палати.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Найденова Все права защищены

NovelaDenarova

Произведение участвует в конкурсе:

16 место

Комментарии

Комментарии

  • Лили, Благодаря за оценката!
  • Мъдро и вярно..., много истинско!
    "Да отнеме болката ни, всякак се опитва
    и щом с опит и грешки станем богати,
    за нас пожелания нашепва в молитва -
    дух да съграждаме, а не земни палати."

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...