Мънисто от една вълшебна огърлица
може би е всеки, в този свят голям
и от първия ден пази ни като орлица -
майчица една, с нестихващ плам.
Докато още нямаме брони и крила,
винаги сили намира да ни брани
и с мъжка твърдост в ръце като свила,
прът слага в скроени за нас капани.
Да отнеме болката ни, всякак се опитва
и щом с опит и грешки станем богати,
за нас пожелания нашепва в молитва -
дух да съграждаме, а не земни палати.
© Весела Найденова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
