Поглед - кафяво във кафяво,
потъват мислите им, всичко.
Закъсняла, закъсняла
е тази среща непривична.
Той е мъртъв, тя е мъртва.
Очите им са двата трупа,
които
отдалече се познават
и отдалече се прегръщат.
Със кафявата кафявост
покойниците се обгръщат.
Няма спомен, нито мисъл, нито дума подходяща.
Всичко, всичко е излишно, до болка чак неподходящо.
Погледите се засичат
и светът за миг се спира.
… дори и мъртви се обичат…
дори и мъртви… иронично.
Но защо е този поглед?
За какво е тази среща?
Тя е всъщност нежелана
и досадна, и зловеща.
Двата трупа се разделят,
отделят се и се целуват.
За последно, за последно
мъртъвците се сбогуват.
Светът отново се завърта.
Но той е мъртъв… тя е мъртва.
© Криста Все права защищены