Dec 17, 2011, 10:30 AM

Мъртва

  Poetry » Love
1.5K 0 5

 

 

Поглед - кафяво във кафяво,

потъват мислите им, всичко.

Закъсняла, закъсняла

е тази среща непривична.

Той е мъртъв, тя е мъртва.

Очите им са двата трупа,

които

отдалече се познават

и отдалече се прегръщат.

Със кафявата кафявост

покойниците се обгръщат.

Няма спомен, нито мисъл, нито дума подходяща.

Всичко, всичко е излишно, до болка чак неподходящо.

Погледите се засичат

и светът за миг се спира.

… дори и мъртви се обичат…

дори и мъртви… иронично.

Но защо е този поглед?

За какво е тази среща?

Тя е всъщност нежелана

и досадна, и зловеща.

Двата трупа се разделят,

отделят се и се целуват.

За последно, за последно

мъртъвците се сбогуват.

Светът отново се завърта.

Но той е мъртъв… тя е мъртва.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криста All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...