17.12.2011 г., 10:30

Мъртва

1.5K 0 5

 

 

Поглед - кафяво във кафяво,

потъват мислите им, всичко.

Закъсняла, закъсняла

е тази среща непривична.

Той е мъртъв, тя е мъртва.

Очите им са двата трупа,

които

отдалече се познават

и отдалече се прегръщат.

Със кафявата кафявост

покойниците се обгръщат.

Няма спомен, нито мисъл, нито дума подходяща.

Всичко, всичко е излишно, до болка чак неподходящо.

Погледите се засичат

и светът за миг се спира.

… дори и мъртви се обичат…

дори и мъртви… иронично.

Но защо е този поглед?

За какво е тази среща?

Тя е всъщност нежелана

и досадна, и зловеща.

Двата трупа се разделят,

отделят се и се целуват.

За последно, за последно

мъртъвците се сбогуват.

Светът отново се завърта.

Но той е мъртъв… тя е мъртва.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криста Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...