8 мар. 2007 г., 20:54

Мъртвата ми любов със сини очи II

826 0 3
В най-тъжния ден от тъжната пролет,
росни капки от болка редя.
В парка ходя и несъзнателно виждам
всичко в чено-бяла светлина.
Гледам хора. Неочаквано спирам.
Взирам се в чужди лица.
Но те всички различни са -
това е пошла тълпа.
Омръзнали ми лицата безлични,
поглеждам към синьото небе.
Някак жално изпищява птиче...
Капка дъжд върху мойто лице.
А небето е толкова синьо,
сякаш гледат ме две очи.
О, Любов, ти ли си!?
Извикай, давай - крещи!
Ще те чуя от отвъдното,
ще те чуя, ти само крещи!
Но мълчиш, Любов, ням си...
... и от небето падат сълзи.
Сега на това небе ще разкажа за "осеяната ми с рози съдба".
....................................................
Ах, Небе, знаеш ли, знаеш ли?!
И той беше със сини очи.
Но смъртта, Небе, затвори ги, а мойте, от плач пресуши.
И знаеш ли,Небе?
И той беше самотник, като тебе -
безкраен и бял, и синьото в очите му светеше като кристал.
Но умря любовта ми, загубих я.
Загубих всичко, осиротях.
Ах, Съдба, защо го отне?
Защо ми почерни детската мечта?!
....................................................
Но, виж, Небе, ако той е там,
разтвори се, нека да ме чуе!
Взирайки се в твойта синева, тези -
сините очи ще преоткрия.
Ще погледам пак любимото момче,
ще си представям, че на ухото му шепна.
Ще прегърна дърво с две ръце и ще се надявам
И ТО ДА СЕ ПРОТЕГНЕ.
Камък студен ще целуна, вместо нежните устни, прекрасни.
С кръст, с името му ще танцувам, вместо с момчето страстно.
Всичко, Небе, всичко ще си измисля.
Ти само така синьо си стой!
Винаги, Небе, винаги ще го обичам,
макар че не е мой, а твой.
На теб, Небе, той толкова приличаше - дано горе намери покой!
... падат капки от небето, чува се странно стенание...
Гръм ми прорязва гурдите, всичко е само страдание.
Заслушвам се в нежния вятър.
Любов, гласът ти дочувам.
Разбрал си ме, благодаря на съдбата,
че с теб позволи да се сбогувам!
Ти плачеш, Любов...
Дъждът ме намокря...
Аз попивам твойтв сълзи.
Далеч си, Любов, разделени от Бога,
ще се мъчим аз и ти.
Но стига си плакал!
Очите красиви не искам да са тъжни цветя.
Слагам две бели теменуги...
Заспивай, Любов,
ще се срещнем в съня...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ТтТтТтТтТ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех,тези сини очиДобро е!
  • Дано ви е харесало наистина.Болезнено е ,но е реално
  • това е едно от най-хубавите стихотворения които съм чела някога.
    браво тони страхотно е от мен получаваш 6

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...