13 авг. 2008 г., 00:29

Мъртъв сезон

924 0 15

                                   Мъртъв сезон за думите.

                                   Свидливо е на чувства времето.

                                   Окъселите обещания

                                   сгъвам в куфари,

                                   с които няма да тръгна за никъде.

                                   Миналото е урочасано.

                                   Вехне и линее в душата ми.

                                   Синьото мънисто в твоя поглед

                                   не помага против уроки.

                                   Люлея нозе на прага

                                   и съзерцавам слънцето.

                                   То изпепелява

                                   всички мои посоки.

                                   Пиша с пръст в пепелта им

                                   само едно име.

                                   После го заравям

                                   и стъпвам отгоре му.

                                   Още пари.

                                   Изгори ходилата ми.

                                   Люлея нозе на прага

                                   и проклинам слънцето.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...