13 ago 2008, 0:29

Мъртъв сезон

  Poesía
929 0 15

                                   Мъртъв сезон за думите.

                                   Свидливо е на чувства времето.

                                   Окъселите обещания

                                   сгъвам в куфари,

                                   с които няма да тръгна за никъде.

                                   Миналото е урочасано.

                                   Вехне и линее в душата ми.

                                   Синьото мънисто в твоя поглед

                                   не помага против уроки.

                                   Люлея нозе на прага

                                   и съзерцавам слънцето.

                                   То изпепелява

                                   всички мои посоки.

                                   Пиша с пръст в пепелта им

                                   само едно име.

                                   После го заравям

                                   и стъпвам отгоре му.

                                   Още пари.

                                   Изгори ходилата ми.

                                   Люлея нозе на прага

                                   и проклинам слънцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Шейтанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...