13.08.2008 г., 0:29

Мъртъв сезон

922 0 15

                                   Мъртъв сезон за думите.

                                   Свидливо е на чувства времето.

                                   Окъселите обещания

                                   сгъвам в куфари,

                                   с които няма да тръгна за никъде.

                                   Миналото е урочасано.

                                   Вехне и линее в душата ми.

                                   Синьото мънисто в твоя поглед

                                   не помага против уроки.

                                   Люлея нозе на прага

                                   и съзерцавам слънцето.

                                   То изпепелява

                                   всички мои посоки.

                                   Пиша с пръст в пепелта им

                                   само едно име.

                                   После го заравям

                                   и стъпвам отгоре му.

                                   Още пари.

                                   Изгори ходилата ми.

                                   Люлея нозе на прага

                                   и проклинам слънцето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...