jantreya (Валентина Шейтанова) jantreya (Валентина Шейтанова)
4 240
Aug 13, 2008, 12:29 AM

Мъртъв сезон

  Poetry
925 0 15

                                   Мъртъв сезон за думите.

                                   Свидливо е на чувства времето.

                                   Окъселите обещания

                                   сгъвам в куфари,

                                   с които няма да тръгна за никъде.

                                   Миналото е урочасано.

                                   Вехне и линее в душата ми.

                                   Синьото мънисто в твоя поглед

                                   не помага против уроки.

                                   Люлея нозе на прага

                                   и съзерцавам слънцето.

                                   То изпепелява

                                   всички мои посоки.

                                   Пиша с пръст в пепелта им

                                   само едно име.

                                   После го заравям

                                   и стъпвам отгоре му.

                                   Още пари.

                                   Изгори ходилата ми.

                                   Люлея нозе на прага

                                   и проклинам слънцето.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Шейтанова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0