18 июл. 2009 г., 14:39

На Андриан

1K 0 0

Аз се нося по течението на време

а то вечно ме отдалечава от теб

Нощем аз забравям твоето лице

и с утрото припомням си го с мъка

 

Виждаш ли ме как стоя тук

Кротко чакам да кажеш нещо

А ти в мълчание пропит

само гледаш ме и се усмихваш нежно

 

Ослепях с надежда да те видя

Застанала сама в мрака взирам се в теб

Оглушах за да  чуя отново "Обичам те!"

 

 Отровата във вените ми

един ден ще докопа сърцето ми

Остана само време

да чакам и да мисля аз за теб

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дели Статева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...