18 июл. 2009 г., 14:39

На Андриан

1K 0 0

Аз се нося по течението на време

а то вечно ме отдалечава от теб

Нощем аз забравям твоето лице

и с утрото припомням си го с мъка

 

Виждаш ли ме как стоя тук

Кротко чакам да кажеш нещо

А ти в мълчание пропит

само гледаш ме и се усмихваш нежно

 

Ослепях с надежда да те видя

Застанала сама в мрака взирам се в теб

Оглушах за да  чуя отново "Обичам те!"

 

 Отровата във вените ми

един ден ще докопа сърцето ми

Остана само време

да чакам и да мисля аз за теб

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дели Статева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...