На Андриан

Аз се нося по течението на време

а то вечно ме отдалечава от теб

Нощем аз забравям твоето лице

и с утрото припомням си го с мъка

Виждаш ли ме как стоя тук

Кротко чакам да кажеш нещо

А ти в мълчание пропит

само гледаш ме и се усмихваш нежно

Ослепях с надежда да те видя

Застанала сама в мрака взирам се в теб

Оглушах за да  чуя отново "Обичам те!"

 Отровата във вените ми

един ден ще докопа сърцето ми

Остана само време

да чакам и да мисля аз за теб