На Андриан
1K
0
0
Аз се нося по течението на време
а то вечно ме отдалечава от теб
Нощем аз забравям твоето лице
и с утрото припомням си го с мъка
Виждаш ли ме как стоя тук
Кротко чакам да кажеш нещо
А ти в мълчание пропит
само гледаш ме и се усмихваш нежно
Ослепях с надежда да те видя
Застанала сама в мрака взирам се в теб
Оглушах за да чуя отново "Обичам те!"
Отровата във вените ми
един ден ще докопа сърцето ми
Остана само време
да чакам и да мисля аз за теб
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дели Статева Всички права запазени
