8 нояб. 2007 г., 09:29

На Ангелите с любов

4.2K 0 38

 

 

                                 

                 Слънчевото утро

                 празнично настъпва,

                 греят във прозореца

                 кубетата на църквата.

 

                 За празнична молитва

                 пеят пак камбаните.

                 Над храма заблестява

                 пътеката за Ангели.

 

                 Рее се във небесата

                 ято гълъби крилати.

                 Бели Ангели долитат -

                 носят дарове богати.

 

                 Нежно ги поглеждам

                 с обич във очите,

                 сипят върху храма

                 сребърни звездици.

 

                 Песен чиста, свята

                 пеят пак камбаните,

                 в душата си събирам

                 бели мигове на щастие.

 

 

                                                   Всеки има своя Ангел , който да го пази в живота.

                                

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ме зарадвахте. С обич.
  • Истина е, Маги - всеки си има Ангел, който го пази! Поздрави за стиха, миличка!
  • стопляш ми душата!не бих могла да израза колко са истински и красиви чувствата,в произведението и в сърцата на хора като теб Маги-щастливи,пишейки за това,което ги радва!поздрави и прегръдки!
  • Приказни произведения..Пропити със стила на един духовно извисен човек, на личност, с богат житейски опит и неповторим талант. Щастие е, че има хора като теб!
  • Вярно всеки има ангел, който да го пази, но съумява ли всеки да не отблъсне този ангел, така, че в един момент да не го изостави. Ти явно си от хората, които ангелите обичат.Хубаво би било повечето да бъдат такива.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...