8 нояб. 2007 г., 09:29

На Ангелите с любов

4.2K 0 38

 

 

                                 

                 Слънчевото утро

                 празнично настъпва,

                 греят във прозореца

                 кубетата на църквата.

 

                 За празнична молитва

                 пеят пак камбаните.

                 Над храма заблестява

                 пътеката за Ангели.

 

                 Рее се във небесата

                 ято гълъби крилати.

                 Бели Ангели долитат -

                 носят дарове богати.

 

                 Нежно ги поглеждам

                 с обич във очите,

                 сипят върху храма

                 сребърни звездици.

 

                 Песен чиста, свята

                 пеят пак камбаните,

                 в душата си събирам

                 бели мигове на щастие.

 

 

                                                   Всеки има своя Ангел , който да го пази в живота.

                                

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ме зарадвахте. С обич.
  • Истина е, Маги - всеки си има Ангел, който го пази! Поздрави за стиха, миличка!
  • стопляш ми душата!не бих могла да израза колко са истински и красиви чувствата,в произведението и в сърцата на хора като теб Маги-щастливи,пишейки за това,което ги радва!поздрави и прегръдки!
  • Приказни произведения..Пропити със стила на един духовно извисен човек, на личност, с богат житейски опит и неповторим талант. Щастие е, че има хора като теб!
  • Вярно всеки има ангел, който да го пази, но съумява ли всеки да не отблъсне този ангел, така, че в един момент да не го изостави. Ти явно си от хората, които ангелите обичат.Хубаво би било повечето да бъдат такива.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...