8.11.2007 г., 9:29

На Ангелите с любов

4.2K 0 38

 

 

                                 

                 Слънчевото утро

                 празнично настъпва,

                 греят във прозореца

                 кубетата на църквата.

 

                 За празнична молитва

                 пеят пак камбаните.

                 Над храма заблестява

                 пътеката за Ангели.

 

                 Рее се във небесата

                 ято гълъби крилати.

                 Бели Ангели долитат -

                 носят дарове богати.

 

                 Нежно ги поглеждам

                 с обич във очите,

                 сипят върху храма

                 сребърни звездици.

 

                 Песен чиста, свята

                 пеят пак камбаните,

                 в душата си събирам

                 бели мигове на щастие.

 

 

                                                   Всеки има своя Ангел , който да го пази в живота.

                                

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ме зарадвахте. С обич.
  • Истина е, Маги - всеки си има Ангел, който го пази! Поздрави за стиха, миличка!
  • стопляш ми душата!не бих могла да израза колко са истински и красиви чувствата,в произведението и в сърцата на хора като теб Маги-щастливи,пишейки за това,което ги радва!поздрави и прегръдки!
  • Приказни произведения..Пропити със стила на един духовно извисен човек, на личност, с богат житейски опит и неповторим талант. Щастие е, че има хора като теб!
  • Вярно всеки има ангел, който да го пази, но съумява ли всеки да не отблъсне този ангел, така, че в един момент да не го изостави. Ти явно си от хората, които ангелите обичат.Хубаво би било повечето да бъдат такива.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...