8 nov 2007, 9:29

На Ангелите с любов

  Poesía » Otra
4.2K 0 38

 

 

                                 

                 Слънчевото утро

                 празнично настъпва,

                 греят във прозореца

                 кубетата на църквата.

 

                 За празнична молитва

                 пеят пак камбаните.

                 Над храма заблестява

                 пътеката за Ангели.

 

                 Рее се във небесата

                 ято гълъби крилати.

                 Бели Ангели долитат -

                 носят дарове богати.

 

                 Нежно ги поглеждам

                 с обич във очите,

                 сипят върху храма

                 сребърни звездици.

 

                 Песен чиста, свята

                 пеят пак камбаните,

                 в душата си събирам

                 бели мигове на щастие.

 

 

                                                   Всеки има своя Ангел , който да го пази в живота.

                                

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ме зарадвахте. С обич.
  • Истина е, Маги - всеки си има Ангел, който го пази! Поздрави за стиха, миличка!
  • стопляш ми душата!не бих могла да израза колко са истински и красиви чувствата,в произведението и в сърцата на хора като теб Маги-щастливи,пишейки за това,което ги радва!поздрави и прегръдки!
  • Приказни произведения..Пропити със стила на един духовно извисен човек, на личност, с богат житейски опит и неповторим талант. Щастие е, че има хора като теб!
  • Вярно всеки има ангел, който да го пази, но съумява ли всеки да не отблъсне този ангел, така, че в един момент да не го изостави. Ти явно си от хората, които ангелите обичат.Хубаво би било повечето да бъдат такива.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...