Бабо, ако можех да ти кажа...

Че спомням си онези дни,

и често, бабо, си поплаквам...

Защото ти при нас не си.

Спомням си те в сутрините тихи...

Още не запяло първото петле...

Ти ни месеше онази пита...

От която не оставаше парче.

И помня,мила бабо...

Как чорапките плетеше ни...с любов...

Плетка след плетка,след плетка...

И така до последния бод.

Помня, бабо, как изпращаше ни-

Чак до външните врати...

И тъгуваше с усмивка, бабо...

че бързо времето лети.

Всичко аз бих дала, бабо...

Ако можех да те видя пак...

Да те прегърна силно, мила бабо...

И да бъдеш тук с нас.