5 нояб. 2025 г., 10:38  

На баба

570 3 7

Запалих свещ от истинските, дето

сама ги прави баба във сахана

от черен восък и фитила, взет от

памучните конци на калмукана.

 

И тази връв памучна се разплита

оттук до дълбините на безкрая.

ще тръгнеш ли след нишката? – ме пита,

по въжената стълба, по оная,

 

която лъкатуши през сърцето,

минава по браздите му корави

до оня свят на детството, където

все още баба свещите си прави.

 

Ива ХАРИЗАНОВА

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Iva Harizanova Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...