На баба
Запалих свещ от истинските, дето
сама ги прави баба във сахана
от черен восък и фитила, взет от
памучните конци на калмукана.
И тази връв памучна се разплита
оттук до дълбините на безкрая.
ще тръгнеш ли след нишката? – ме пита,
по въжената стълба, по оная,
която лъкатуши през сърцето,
минава по браздите му корави
до оня свят на детството, където
все още баба свещите си прави.
Ива ХАРИЗАНОВА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Iva Harizanova Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
