5 nov 2025, 10:38  

На баба

  Poesía » Civil
534 3 7

Запалих свещ от истинските, дето

сама ги прави баба във сахана

от черен восък и фитила, взет от

памучните конци на калмукана.

 

И тази връв памучна се разплита

оттук до дълбините на безкрая.

ще тръгнеш ли след нишката? – ме пита,

по въжената стълба, по оная,

 

която лъкатуши през сърцето,

минава по браздите му корави

до оня свят на детството, където

все още баба свещите си прави.

 

Ива ХАРИЗАНОВА

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Iva Harizanova Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...