На баба и дядо
Недописани отговори.
Пропуснати разговори.
В родствената книга
ред съболезнования,
не помагащи в страдания.
Снимките избеляват,
цветята увяхват
и остава само обичта.
Тя не ги спаси,
нима това не важи.
Даже и очите да болят от сълзи.
Даже и да искам да умра.
Даже и да потъвам в прахта.
Даже и да викам в студа.
Исках да им кажа,
че ги обичам.
Исках да им кажа,
че съжалявам за суетата на света.
Исках да им благодаря.
Но сега само
се моля да го знаят
от полетата на вечността.