30 авг. 2009 г., 12:09

На баба и дядо

2.2K 1 8

На баба и дядо

Недописани отговори.
Пропуснати разговори.
В родствената книга
ред съболезнования,
не помагащи в страдания.
Снимките избеляват,
цветята увяхват
и остава само обичта.
Тя не ги спаси,
нима това не важи.
Даже и очите да болят от сълзи.
Даже и да искам да умра.
Даже и да потъвам в прахта.
Даже и да викам в студа.
Исках да им кажа,
че ги обичам.
Исках да им кажа,
че съжалявам за суетата на света.
Исках да им благодаря.
Но сега само
се моля да го знаят
от полетата на вечността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Супер е!!!!!
  • Прекрасно е!
    Силни чувства изразени към предците
    прокарали нишката на нашия живот !
    Признателност, любов и топлина излъчват думите ти !
  • Много интересно чувство на несподелена болка струи от това стихотворение Поздравления!
  • Ще се присъединя към Петя - знаели са го тогава, знаят го и сега!
    Прегръщам те, мила!
  • Чиста обич и болка. Но такъв е живота! ПРЕГРЪДКА!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...