На баба и дядо

Aug 30, 2009, 12:09 PM

Poetry

1855 0 8

На баба и дядо

Недописани отговори.
Пропуснати разговори.
В родствената книга
ред съболезнования,
не помагащи в страдания.
Снимките избеляват,
цветята увяхват
и остава само обичта.
Тя не ги спаси,
нима това не важи.
Даже и очите да болят от сълзи.
Даже и да искам да умра.
Даже и да потъвам в прахта.
Даже и да викам в студа.
Исках да им кажа,
че ги обичам.
Исках да им кажа,
че съжалявам за суетата на света.
Исках да им благодаря.
Но сега само
се моля да го знаят
от полетата на вечността.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

vasq (Търм Търм)

2010-03-12T19:51:52+02:00

Супер е!!!!!
monilia (Симеон Пенчев)

2009-10-09T17:38:07+03:00

Прекрасно е!
Силни чувства изразени към предците
прокарали нишката на нашия живот !
Признателност, любов и топлина излъчват думите ти !
svetlioo (Светломир Златков)

2009-09-04T23:28:02+03:00

Много интересно чувство на несподелена болка струи от това стихотворение Поздравления!
VesiP (Веселка Пенова)

2009-09-01T18:28:07+03:00

Ще се присъединя към Петя - знаели са го тогава, знаят го и сега!
Прегръщам те, мила!
kina (Ракина Радева)

2009-08-30T16:06:45+03:00

Чиста обич и болка. Но такъв е живота! ПРЕГРЪДКА!
slan4ogled (Радослава Антонова)

2009-08-30T13:01:49+03:00

Много искрено и затрогващо стихотворение! Браво!
galenaGV (Галена Воротинцева)

2009-08-30T12:43:47+03:00

Прекланям се пред чувството за родова памет и пред искрената обич, които извират от тези стихове!
petinka67 (Петя Кръстева)

2009-08-30T12:34:05+03:00

Знаят го, миличка!
Знаят!