30.08.2009 г., 12:09

На баба и дядо

2.1K 1 8

На баба и дядо

Недописани отговори.
Пропуснати разговори.
В родствената книга
ред съболезнования,
не помагащи в страдания.
Снимките избеляват,
цветята увяхват
и остава само обичта.
Тя не ги спаси,
нима това не важи.
Даже и очите да болят от сълзи.
Даже и да искам да умра.
Даже и да потъвам в прахта.
Даже и да викам в студа.
Исках да им кажа,
че ги обичам.
Исках да им кажа,
че съжалявам за суетата на света.
Исках да им благодаря.
Но сега само
се моля да го знаят
от полетата на вечността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Супер е!!!!!
  • Прекрасно е!
    Силни чувства изразени към предците
    прокарали нишката на нашия живот !
    Признателност, любов и топлина излъчват думите ти !
  • Много интересно чувство на несподелена болка струи от това стихотворение Поздравления!
  • Ще се присъединя към Петя - знаели са го тогава, знаят го и сега!
    Прегръщам те, мила!
  • Чиста обич и болка. Но такъв е живота! ПРЕГРЪДКА!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...