20 дек. 2009 г., 13:28

На баща ми

898 0 1

На баща ми

 

За първи път, откакто пиша,

не знам откъде да започна,

трудно ми е да те опиша,

но ще опитам и ще почна.

 

Защото за бащата не се пише лесно,

признавам си го честно,

защото любовта ми към теб е специална,

единствена и уникална.

 

А отношенията ни са специфични

и от обичайните различни,

крепят се на мъжко доверие

и взаимно уважение.

 

Бил си с мене строг, но справедлив,

а характерът ти хич не е миролюбив,

но така пък научих доста неща

и в живота ми е лесно сега.

 

Съдбата ти поднесе доста изненади,

но няма как, какво да се прави,

с трудности пътят ти е орисан

и много пъти си бил стъписан.

 

Въпреки това не се предаваш

и смело напред продължаваш,

трудностите не те сломяват,

а напротив, само те каляват.

 

Силен човек, татко, си ти

и независимо, че всичко те боли,

работиш ден и нощ без умора

и не знаеш що е отмора.

 

Знаеш ли, нещо ще ти призная,

да съм баща като теб си мечтая

и въпреки че много се старая,

дали ще стана, не зная.

 

Това ще кажат моите деца,

но чак след време – не сега.

И ако, дай боже, успея –

много ще се гордея.

 

И накрая искам да те целуна,

да те прегърна и да ти кажа:

Обичам те много и те уважавам

и постоянно ти се възхищавам.

 

Твой син

Валери Бобев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Бобев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...