На баща ми

За първи път, откакто пиша,

не знам откъде да започна,

трудно ми е да те опиша,

но ще опитам и ще почна.

Защото за бащата не се пише лесно,

признавам си го честно,

защото любовта ми към теб е специална,

единствена и уникална.

А отношенията ни са специфични

и от обичайните различни,

крепят се на мъжко доверие

и взаимно уважение.

Бил си с мене строг, но справедлив,

а характерът ти хич не е миролюбив,

но така пък научих доста неща

и в живота ми е лесно сега.

Съдбата ти поднесе доста изненади,

но няма как, какво да се прави,

с трудности пътят ти е орисан

и много пъти си бил стъписан.

Въпреки това не се предаваш

и смело напред продължаваш,

трудностите не те сломяват,

а напротив, само те каляват.

Силен човек, татко, си ти

и независимо, че всичко те боли,

работиш ден и нощ без умора

и не знаеш що е отмора.

Знаеш ли, нещо ще ти призная,

да съм баща като теб си мечтая

и въпреки че много се старая,

дали ще стана, не зная.

Това ще кажат моите деца,

но чак след време – не сега.

И ако, дай боже, успея –

много ще се гордея.

И накрая искам да те целуна,

да те прегърна и да ти кажа:

Обичам те много и те уважавам

и постоянно ти се възхищавам.

Твой син

Валери Бобев