20.12.2009 г., 13:28

На баща ми

888 0 1

На баща ми

 

За първи път, откакто пиша,

не знам откъде да започна,

трудно ми е да те опиша,

но ще опитам и ще почна.

 

Защото за бащата не се пише лесно,

признавам си го честно,

защото любовта ми към теб е специална,

единствена и уникална.

 

А отношенията ни са специфични

и от обичайните различни,

крепят се на мъжко доверие

и взаимно уважение.

 

Бил си с мене строг, но справедлив,

а характерът ти хич не е миролюбив,

но така пък научих доста неща

и в живота ми е лесно сега.

 

Съдбата ти поднесе доста изненади,

но няма как, какво да се прави,

с трудности пътят ти е орисан

и много пъти си бил стъписан.

 

Въпреки това не се предаваш

и смело напред продължаваш,

трудностите не те сломяват,

а напротив, само те каляват.

 

Силен човек, татко, си ти

и независимо, че всичко те боли,

работиш ден и нощ без умора

и не знаеш що е отмора.

 

Знаеш ли, нещо ще ти призная,

да съм баща като теб си мечтая

и въпреки че много се старая,

дали ще стана, не зная.

 

Това ще кажат моите деца,

но чак след време – не сега.

И ако, дай боже, успея –

много ще се гордея.

 

И накрая искам да те целуна,

да те прегърна и да ти кажа:

Обичам те много и те уважавам

и постоянно ти се възхищавам.

 

Твой син

Валери Бобев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Бобев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...