На баща ми
За първи път, откакто пиша,
не знам откъде да започна,
трудно ми е да те опиша,
но ще опитам и ще почна.
Защото за бащата не се пише лесно,
признавам си го честно,
защото любовта ми към теб е специална,
единствена и уникална.
А отношенията ни са специфични
и от обичайните различни,
крепят се на мъжко доверие
и взаимно уважение.
Бил си с мене строг, но справедлив,
а характерът ти хич не е миролюбив,
но така пък научих доста неща
и в живота ми е лесно сега.
Съдбата ти поднесе доста изненади,
но няма как, какво да се прави,
с трудности пътят ти е орисан
и много пъти си бил стъписан.
Въпреки това не се предаваш
и смело напред продължаваш,
трудностите не те сломяват,
а напротив, само те каляват.
Силен човек, татко, си ти
и независимо, че всичко те боли,
работиш ден и нощ без умора
и не знаеш що е отмора.
Знаеш ли, нещо ще ти призная,
да съм баща като теб си мечтая
и въпреки че много се старая,
дали ще стана, не зная.
Това ще кажат моите деца,
но чак след време – не сега.
И ако, дай боже, успея –
много ще се гордея.
И накрая искам да те целуна,
да те прегърна и да ти кажа:
Обичам те много и те уважавам
и постоянно ти се възхищавам.
Твой син
Валери Бобев
© Валери Бобев Всички права запазени
Весели празници ти пожелавам!!!