На баща ми
Не оценихме, докато бе с нас,
а ти каквото си могъл – направи.
Сега обаче всеки земен час
в душите ни една топлийка рови.
Ти имаше своите страхове,
своите радости и дни нелесни,
но някак свише твоето сърце,
бе стегнато от граници по-тесни.
Макар да не показваше любов
и винаги изглеждаше тъй строго.
Отвътре крил си тежкия живот
и мислил си за нас със обич много!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
