Jun 20, 2018, 2:38 PM

На баща ми 

  Poetry
235 2 3

Не оценихме, докато бе с нас,

а ти каквото си могъл – направи.

Сега обаче всеки земен час

в душите ни една топлийка рови.

 

Ти имаше своите страхове,

своите радости и дни нелесни,

но някак свише твоето сърце,

бе стегнато от граници по-тесни.

 

Макар да не показваше любов

и винаги изглеждаше тъй строго.

Отвътре крил си тежкия живот

и мислил си за нас със обич много!

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??