diesto (Данаил Антонов)
979 525
29 мар. 2024 г., 06:18

На Баща ми 

  Поэзия » Философская
120 6 5

 

Той почти не ми се усмихваше 
и не зная дали беше тъжен.
Не разбрах дали някой му липсва, 
или някому с нещо бе длъжен...
Беше тих и самотен по избор,
но го питах какво му е. Често. 
Вероятно през негова призма, 
бе пречупил света за по-лесно... 
Той не търсеше Божия помощ. 
Не разбираше вярата свише, 
и с живота бе ребром - на нож, 
но го вдишваше, сякаш че скрѝшом. 
А сърцето му? Бие тревога 
за последната паметна битка, 
и увѝ - не разбра, че от Бога 
няма орис без кръст и молитва. 
Вперил поглед напред към покоя, 
ни остави със плач над свещта. 
Кротко тръгна си рано следобед, 
моят тих и измъчен баща... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
28.03.2024

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Красе!
  • Нашите съболезнования.
  • "Кротко тръгна си рано следобед,
    моят тих и измъчен баща..."
    Спомени носят живите над гроба.
  • Беше тих и самотен по избор,
    но го питах какво му е. Често.
    Вероятно през негова призма,
    бе пречупил света за по-лесно...

    Хубаво, Дани, поне си го познавал...
  • Рано сутринта ме разплака това стихотворение. Пет звезди от мен. Не знам дали да го включа в Любими, защото ще ме разплаква всеки път, когато го препрочитам. Поклон!
Предложения
: ??:??