29 мар. 2024 г., 06:18

На Баща ми

Поэзия » Философская

476 6 5

Той почти не ми се усмихваше
и не зная дали беше тъжен.
Не разбрах дали някой му липсва,
или някому с нещо бе длъжен...
Беше тих и самотен по избор,
но го питах какво му е. Често.
Вероятно през негова призма,
бе пречупил света за по-лесно...
Той не търсеше Божия помощ.
Не разбираше вярата свише,
и с живота бе ребром - на нож,
но го вдишваше, сякаш че скрѝшом.
А сърцето му? Бие тревога
за последната паметна битка,
и увѝ - не разбра, че от Бога
няма орис без кръст и молитва.
Вперил поглед напред към покоя,
ни остави със плач над свещта.
Кротко тръгна си рано следобед,
моят тих и измъчен баща...

©тихопат.
Данаил Антонов
28.03.2024

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

diesto (Данаил Антонов)

Благодаря, Красе!

2024-04-11T12:00:26+03:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Нашите съболезнования.

2024-04-11T07:04:12+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

"Кротко тръгна си рано следобед,
моят тих и измъчен баща..."
Спомени носят живите над гроба.

2024-03-29T08:58:50+02:00
yotovava (Валентина Йотова)

Беше тих и самотен по избор,
но го питах какво му е. Често.
Вероятно през негова призма,
бе пречупил света за по-лесно...

Хубаво, Дани, поне си го познавал...

2024-03-29T07:22:45+02:00
Велев1979 (Владимир Велев)

Рано сутринта ме разплака това стихотворение. Пет звезди от мен. Не знам дали да го включа в Любими, защото ще ме разплаква всеки път, когато го препрочитам. Поклон!

2024-03-29T06:40:19+02:00