На Баща ми

29.03.2024 г., 6:18 ч.

Поезия » Философска

119 6 5

Той почти не ми се усмихваше
и не зная дали беше тъжен.
Не разбрах дали някой му липсва,
или някому с нещо бе длъжен...
Беше тих и самотен по избор,
но го питах какво му е. Често.
Вероятно през негова призма,
бе пречупил света за по-лесно...
Той не търсеше Божия помощ.
Не разбираше вярата свише,
и с живота бе ребром - на нож,
но го вдишваше, сякаш че скрѝшом.
А сърцето му? Бие тревога
за последната паметна битка,
и увѝ - не разбра, че от Бога
няма орис без кръст и молитва.
Вперил поглед напред към покоя,
ни остави със плач над свещта.
Кротко тръгна си рано следобед,
моят тих и измъчен баща...

©тихопат.
Данаил Антонов
28.03.2024

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

diesto (Данаил Антонов)

2024-04-11T12:00:26+03:00

Благодаря, Красе!
ИнаКалина

2024-04-11T07:04:12+03:00

Нашите съболезнования.
Ranrozar (Стойчо Станев)

2024-03-29T08:58:50+02:00

"Кротко тръгна си рано следобед,
моят тих и измъчен баща..."
Спомени носят живите над гроба.
yotovava (Валентина Йотова)

2024-03-29T07:22:45+02:00

Беше тих и самотен по избор,
но го питах какво му е. Често.
Вероятно през негова призма,
бе пречупил света за по-лесно...

Хубаво, Дани, поне си го познавал...
Велев1979 (Владимир Велев)

2024-03-29T06:40:19+02:00

Рано сутринта ме разплака това стихотворение. Пет звезди от мен. Не знам дали да го включа в Любими, защото ще ме разплаква всеки път, когато го препрочитам. Поклон!