пилигрим (Христина Комаревска)
352 3
11 авг. 2020 г., 10:58

На брега 

  Поэзия » Философская
1077 3 4

 

Не може в погледа ми да се събере,

прелива през сърцето.

Такова си през лятото, море.

Когато е студено, си сребро,

което ненавиждам.

Сиво е и ехото.

Не искам топла дреха

да ме задуши с размер

за друго тяло,

вкопчено на кея като стълб от сол.

Аз искам да летя.

Да пипна с пръсти облачето рошаво,

да разгадая тънките контури

променливи. И да помня,

поне докато се разтворят в петънце.

Да ме брули вятъра.

Другите боички обитават стаи.

Палитрата на спомена

е с ярки цветове.

 

© Христина Комаревска Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Не искам топла дреха
    да ме задуши с размер
    за друго тяло," И аз така.
  • Трябва да помислим за боичките. Харесвам те Комаревска.
  • Е, морето. Не можем без него. Там започва и свършва всеки свят. Интересно стихотворение.
  • О,ама ти си много романтична!
    Но май отдавна си се знаем...
    Голям талант си,но те обичам!
    Любовта е поезия в безкрая!🌹
    Специални поздрави, Хрис!
Предложения
: ??:??