На брега
Не може в погледа ми да се събере,
прелива през сърцето.
Такова си през лятото, море.
Когато е студено, си сребро,
което ненавиждам.
Сиво е и ехото.
Не искам топла дреха
да ме задуши с размер
за друго тяло,
вкопчено на кея като стълб от сол.
Аз искам да летя.
Да пипна с пръсти облачето рошаво,
да разгадая тънките контури
променливи. И да помня,
поне докато се разтворят в петънце.
Да ме брули вятъра.
Другите боички обитават стаи.
Палитрата на спомена
е с ярки цветове.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Комаревска Все права защищены
