11.08.2020 г., 10:58 ч.
На брега
Не може в погледа ми да се събере,
прелива през сърцето.
Такова си през лятото, море.
Когато е студено, си сребро,
което ненавиждам.
Сиво е и ехото.
Не искам топла дреха
да ме задуши с размер
за друго тяло,
вкопчено на кея като стълб от сол.
Аз искам да летя.
Да пипна с пръсти облачето рошаво,
да разгадая тънките контури
променливи. И да помня,
поне докато се разтворят в петънце.
Да ме брули вятъра.
Другите боички обитават стаи.
Палитрата на спомена
е с ярки цветове.
© Христина Комаревска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Трябва да помислим за боичките. Харесвам те Комаревска.
-
Е, морето. Не можем без него. Там започва и свършва всеки свят. Интересно стихотворение.
-
О,ама ти си много романтична!
Но май отдавна си се знаем...
Голям талант си,но те обичам!
Любовта е поезия в безкрая!🌹
Специални поздрави, Хрис!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
да ме задуши с размер
за друго тяло," И аз така.