На брега
Не може в погледа ми да се събере,
прелива през сърцето.
Такова си през лятото, море.
Когато е студено, си сребро,
което ненавиждам.
Сиво е и ехото.
Не искам топла дреха
да ме задуши с размер
за друго тяло,
вкопчено на кея като стълб от сол.
Аз искам да летя.
Да пипна с пръсти облачето рошаво,
да разгадая тънките контури
променливи. И да помня,
поне докато се разтворят в петънце.
Да ме брули вятъра.
Другите боички обитават стаи.
Палитрата на спомена
е с ярки цветове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
