14 сент. 2022 г., 13:16

На брега в лятната нощ

1.2K 0 0

На брега на морето,

там където

денонощно вълните

ухажват скалите,

две сенки в тъмата

огряла е луната.

Светлините безбройни

от звездните покои

са се спуснали от небето

на дъното на морето.

От морския бриз

в сребърен низ

гонят се вълните.

Срещат скалите

тихия прибой.

Пръски безброй

политат над тях.

След първичния грях -

прегръдката кратка,

целувката сладка,

потичат сълзите

солени на вълните.

Дочакали любовта

плачат в нощта

и скалите под луната

до сиянието на зората.

Слънчев лъч

с човешка глъч

слагат край

на нощния рай,

на магията и тишината

на брега със скалата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...