14.09.2022 г., 13:16

На брега в лятната нощ

1.2K 0 0

На брега на морето,

там където

денонощно вълните

ухажват скалите,

две сенки в тъмата

огряла е луната.

Светлините безбройни

от звездните покои

са се спуснали от небето

на дъното на морето.

От морския бриз

в сребърен низ

гонят се вълните.

Срещат скалите

тихия прибой.

Пръски безброй

политат над тях.

След първичния грях -

прегръдката кратка,

целувката сладка,

потичат сълзите

солени на вълните.

Дочакали любовта

плачат в нощта

и скалите под луната

до сиянието на зората.

Слънчев лъч

с човешка глъч

слагат край

на нощния рай,

на магията и тишината

на брега със скалата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...