На брега на морето,

там където

денонощно вълните

ухажват скалите,

две сенки в тъмата

огряла е луната.

Светлините безбройни

от звездните покои

са се спуснали от небето

на дъното на морето.

От морския бриз

в сребърен низ

гонят се вълните.

Срещат скалите

тихия прибой.

Пръски безброй

политат над тях.

След първичния грях -

прегръдката кратка,

целувката сладка,

потичат сълзите

солени на вълните.

Дочакали любовта

плачат в нощта

и скалите под луната

до сиянието на зората.

Слънчев лъч

с човешка глъч

слагат край

на нощния рай,

на магията и тишината

на брега със скалата!