На чаша вино,
изпращам Старата.
Говорим си тихо,
догаря жаравата.
Тя бе искрица,
светлинката ми в мрака.
Сега е частица
от нищото… някъде...
Дните броени
в миг отлетяха.
И двете смирени
с надежда очакваме.
Отварям вратата,
посрещам Новата.
Благослови́ ни земята!
И децата ни. Моля те!
Весело посрещане на Новата година!
Бъдете!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
Извинявай, миличка!