На чаша вино,
изпращам Старата.
Говорим си тихо,
догаря жаравата.
Тя бе искрица,
светлинката ми в мрака.
Сега е частица
от нищото… някъде...
Дните броени
в миг отлетяха.
И двете смирени
с надежда очакваме. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.