24 июл. 2007 г., 11:40

На чертата... 

  Поэзия » Другая
1002 0 19

 

 

 

                                Малък прозорец с перде от тензух,
                                с босилек и мушкато накичен первазът.
                                Приседнала баба отзад, нежно ми маха.

                                Под зрялата круша на масата –

                                домати, сирене, черен хляб и пиперец.
                                Тате и мама на двора тихо вечерят.

                                Градинка с калдъръмче, латинка
                                и отпред - жълт невен. Аз, на малкото столче,
                                по детски някак учудено гледам към мен.

                                - Защо при нас отново се връщаш,
                                добре ли си, дъще? – тате топло ме пита.
                                Баба кротко присяда,  детето помилва.

                                В сърцето ми – и радост, и болка.
                                Стоя на чертата, а в очите ми - сълзи.
                                Боже мили, а къде ми е душата?...

 

 

 

 

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??