На чертата...
Малък прозорец с перде от тензух,
с босилек и мушкато накичен первазът.
Приседнала баба отзад, нежно ми маха.
Под зрялата круша на масата –
домати, сирене, черен хляб и пиперец.
Тате и мама на двора тихо вечерят.
Градинка с калдъръмче, латинка
и отпред - жълт невен. Аз, на малкото столче,
по детски някак учудено гледам към мен.
- Защо при нас отново се връщаш,
добре ли си, дъще? – тате топло ме пита.
Баба кротко присяда, детето помилва.
В сърцето ми – и радост, и болка.
Стоя на чертата, а в очите ми - сълзи.
Боже мили, а къде ми е душата?...
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
