На Д.
...и чучулига съм,
и сова през нощта.
Пристигат думи,
причудливи гости.
Потропват на вратата,
а сънят
отплава надалече
като остров.
За песни ли е време,
щом са тук.
Да ги изпъдя,
нямам настроение.
Нали са отражения,
душевен смут,
да се погледна насаме-
прашинка временна.
Но както и да е.
До сутринта,
ще избледнеят,
даже отмилеят.
И всекиго по своя път
умората ще разпилее.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Комаревска Все права защищены
