16.02.2017 г., 23:02 ч.

На Д. 

  Поезия » Философска
310 0 3

...и чучулига съм,

и сова през нощта.

Пристигат думи,

причудливи гости.

Потропват на вратата,

а сънят

отплава надалече

като остров.

За песни ли е време,

щом са тук.

Да ги изпъдя,

нямам настроение.

Нали са отражения,

душевен смут,

да се погледна насаме-

прашинка временна.

Но както и да е.

До сутринта,

ще избледнеят,

даже отмилеят.

И всекиго по своя път

умората ще разпилее.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??