...и чучулига съм,
и сова през нощта.
Пристигат думи,
причудливи гости.
Потропват на вратата,
а сънят
отплава надалече
като остров.
За песни ли е време,
щом са тук.
Да ги изпъдя,
нямам настроение.
Нали са отражения,
душевен смут,
да се погледна насаме-
прашинка временна.
Но както и да е.
До сутринта,
ще избледнеят,
даже отмилеят.
И всекиго по своя път
умората ще разпилее.
© Христина Комаревска All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
