...и чучулига съм,
и сова през нощта.
Пристигат думи,
причудливи гости.
Потропват на вратата,
а сънят
отплава надалече
като остров.
За песни ли е време,
щом са тук.
Да ги изпъдя,
нямам настроение.
Нали са отражения,
душевен смут,
да се погледна насаме-
прашинка временна.
Но както и да е.
До сутринта,
ще избледнеят,
даже отмилеят.
И всекиго по своя път
умората ще разпилее.
© Христина Комаревска All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
