Той бе дете. В миг порасна,

щом в лапите го сграбчи болестта.

Тя бе коварна, тежка и опасна

 и го водеше по пътя на смъртта...

Почерни дните му, живота му беляза

и се вкопчиха в невидима борба.

Непосилна бе, но той не се отказа...

И до днес се бори все така...

Научи се живота да обича,

научи се и всичко да цени...

През дните никак да не тича,

а с усмивка бавно да върви...

А умората когато го налегна,

се протегнаха и хиляди ръце,

в дланите държаха те надежда

и лекуваха отчаяно сърце.

Не бе достатъчно. И Дани си отиде...

Но след него ний сме по-добри.

Доброта ни даде, неговото име

като огън в сърцата ще гори.

*Посветено на Йордан Стоев... Почивай в мир, Дани...