27.07.2012 г., 18:09

На Дани*

612 0 0

Той бе дете. В миг порасна,

щом в лапите го сграбчи болестта.

Тя бе коварна, тежка и опасна

 и го водеше по пътя на смъртта...

 

Почерни дните му, живота му беляза

и се вкопчиха в невидима борба.

Непосилна бе, но той не се отказа...

И до днес се бори все така...

 

Научи се живота да обича,

научи се и всичко да цени...

През дните никак да не тича,

а с усмивка бавно да върви...

 

А умората когато го налегна,

се протегнаха и хиляди ръце,

в дланите държаха те надежда

и лекуваха отчаяно сърце.

 

Не бе достатъчно. И Дани си отиде...

Но след него ний сме по-добри.

Доброта ни даде, неговото име

като огън в сърцата ще гори.


*Посветено на Йордан Стоев... Почивай в мир, Дани...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Или Дадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...