Jul 27, 2012, 6:09 PM

На Дани*

  Poetry
611 0 0

Той бе дете. В миг порасна,

щом в лапите го сграбчи болестта.

Тя бе коварна, тежка и опасна

 и го водеше по пътя на смъртта...

 

Почерни дните му, живота му беляза

и се вкопчиха в невидима борба.

Непосилна бе, но той не се отказа...

И до днес се бори все така...

 

Научи се живота да обича,

научи се и всичко да цени...

През дните никак да не тича,

а с усмивка бавно да върви...

 

А умората когато го налегна,

се протегнаха и хиляди ръце,

в дланите държаха те надежда

и лекуваха отчаяно сърце.

 

Не бе достатъчно. И Дани си отиде...

Но след него ний сме по-добри.

Доброта ни даде, неговото име

като огън в сърцата ще гори.


*Посветено на Йордан Стоев... Почивай в мир, Дани...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Или Дадарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...